Всяка SEO агенция продава една и съща мечта. По-добри позиции в Google, повече клиенти, повече приходи. Професионализъм, стратегия, анализи, прозрачност. Уебсайтът е изпипан, презентацията е уверена, обещанията звучат като инженерна спецификация за успех. Използват се завъртяни фрази и англицизми като „семантичен анализ“, user intention, инструментариум, диверсификация и високорелевантни текстови публикации (почти като високоточковите руски безаналогови оръжия), но там където е приложимо (много важно уточнение), така че човек да не може да разбере какво точно ще прави агенцията. На теория всичко изглежда впечатляващо. Известната столична агенция Идея Срах се представяше точно като такъв фар на технологичния прогрес, готов да преведе всеки бизнес през мистериозните води на Google класирането или така наречения SERP page – Search Engine Results Page, демек страницата с резултати на гугъл като напишеш нещо. Срещу съответното солидно заплащане, разбира се. Реалността: Плащай и се моли нещо да бъде свършено, моли се за отчет за дейността или за среща и без право да прекратиш договора, който впоследствие се оказа фалшив. След като сключихме договора с агенция Идея Срах, обещанията се изпариха бързо като водка от патронче на русофил. Резултатите от платената услуга се оказаха кръгла нула. Пет пъти в рамките на 2-3 месеца трябваше да им се напомни да свършат работа, която отнема 15 минути максимум. Още по-абсурдна беше пълната липса на комуникация и отчетност. Ти му казваш „Дай отчет, да видя какво си свършил, за какво ти плащам“, говедото ти казва „Тайна майна! Туй мий търговската тайна!“ Времето минава, работата не върви. Нито трафик има, нито кликове. Ти му казваш „Дай да направим среща да видим защо така“. Говедото ти казва „Няма предвиден ресурс за срещи, братле!“ През това време, шефо на агенцията, громи всеки ден еврогеювити, умнокрасивитета и „корумпирания европейски елит“ във Фейсбук с дълги, опустошителни политически постове, цял ферман. Обилно пропити с профанизми и простащина! Той бил евроскептик, по негови думи! Още тогава ми стана ясно, че си е бас бая копейка, братлйе, но нямах доказателства! Тук стигаме до фундаменталния въпрос: може ли човек със счупен морален компас да притежава работна етика, дори да е добър професионалист, нещо за което въпросният бек се бие в гърдите? Ако вътрешното ти чувство за морал е до такава степен сбъркано, че да симпатизираш и подкрепяш диктатор и доказан военнопрестъпник като Владимир Путин, няма как да очакваме от теб да имаш работен морал да си вършиш работата качествено или да си загубиш съня си заради това, че си прибрал едни пари без да свършиш никаква работа. Напротив, може да се очаква наглост и безочие и точно това беше демонстрирано! Абсурдът в цял ръст (с картонен привкус) За да разберете мащаба на делюзията, трябва да надникнете в офиса на тия сладури.
Това вече не е просто лош вкус, това е клинична диагноза. Путинист!
Може ли такъв човек да върши качествено работа? Учудващо ли е при това положение, че договорът впоследствие се оказа фалшив – с неистински подпис, а работата им некадърна, некачествена – факт, доказан със съдебно решение! Че ми напускали „високорелевантни“ линкове към юридическия сайт с една и съща копи/пейст „статия“ в кенефни сайтове за дом и градина, за красота и за простотия? Че „медийният пакет“ за който плащах допълнително се оказа публикация в русофилския сайт на най-голямата русофилска подлога Явор Дачков? Че аз ако знаех в коя фекална медия ще ме публикуват, никога нямаше да се съглася. Учудващо ли е, че когато им казах на тия нагляри съвсем човешки и добронамерено „Дайте да прекратим договора по взаимно съгласие и кой откъде е!“, те ми отговориха най-нагло „Господине, ние имаме договор още 5-6 месеца“ и пращат фактура! Демек, плащай, балък, още 5-6 месеца, докато ние не правим нищо!
Заключение: Проверявайте бекграунда, преди да платите. Тази история е ценен урок за всеки съвременен предприемач. Преди да подпишете договор за дигитални услуги и да преведете бюджет, не гледайте само портфолиото и обещанията за SEO магии. Проверявайте хубаво фирмата и най-вече — хвърляйте по едно око на психическото и политическото състояние на мениджмънта в социалните мрежи. Защото ако шефът на една фирма живее в геополитическа фантазия и се кланя на диктатори, вероятността да управлява бизнеса си със съвременна европейска етика и уважение към клиента е абсолютно нищожна.
